3-10 Октомври 2006 Виелун, Полша

След изтощителното пътуване най-сетне пристигнахме в Полша без сериозни проблеми. Тук бе плануван обменът посветен на културните различия. Бяхме настанени в удобен лагер, заобиколен от малка горичка и поточе. Навсякъде цареше тишина, но с толкова млади хора събрани на едно можеше да се очаква точно обратното - музика, танци, разговори чак до полунощ. И ние направихме точно това, което се очакваше.

Организаторите на обмена се погрижиха да разгледаме добре  Полша, а ние се влюбихме в това, което видяхме. Освен близкият град Виелун, посетихме Честхова с красивия си манастир в Ясна гора. Цял ден бе посветен на посещението ни на солните мини във Вилчестка и Краков. Вилчестка е наистина впечатляващ гард. Всички ние бяхме удивени.

За щастие никой от нас не страдаше от клаустрофобия, защото в мината имаше наистина страшни местенца. Всъщност самата мисъл, че бяхме на 110м под земята е достатъчна, за да се поуплашиш.

Но вероятно се питате каква работа свършихме там. Освен всичко останало, всяка от държавите (Полша, Словакия, Естония и разбира се България), имаше около час и половина да направи работна среща на каквато и да е тема. По програма българската група бе последна. Притеснявахме се, че темата, която сме избрали може да бъде представена преди това от другите групи. За щастие не бе така. След като обсъдихме разликите в нашите предпочитания за филми и музика и преминахме през дебатите относно промените през 1989г. ,дойде и нашият ред. Презентация ни бе уникална с това, че първо се опитахме да откроим индивидуалното във всеки от нас и след това да убедим и останалите, че въпреки различията, имаме  доста общо помежду си. Смятам, че се справихме доста добре. Всички изглеждаха доволни - това мога да го кажа със сигурност.

Последното преживяване, което бих искала да споделя е изненадата, която направихме за рождения ден на Патриша на 9 ноември.

Събрахме пари без тя да подозира и й купихме красива и както се оказа по-късно вкусна торта. С общите усилия на цялата българска група тортата бе благополучно занесена до мястото, където по-късно щеше да бъде изядена. На сутринта рождения ден бе отпразнуван с малко импровизирано парти. Вечерта беше официалният купон, на който си взехме довиждане с всички прекрасни хора, с които се бяхме запознали.

Пристигнахме у дома благополучно, изпълнени с чудесни спомени и с желание да посетим Полша поне още веднъж през живота си.