| Homo Culturalis |
11 - 24 януари 2005 Люблин, Полша
Насутов е едно прекрасно място в Полша, но е много по-привлвкателен, когато 40 млади души от 5 различни страни са събрани там заедно. България, Полша, Естония, Уелс и Италия са изпратили своите представители за да докажат че “homo culturalis” наистина съществува и ние имаме нашето тайно оръжие за да го постигнем - театърът. В началото започнахме с интеграцията. Игри, игри, игри... Разговори, разговори, флирт... Представихме участниците, организаторите, регионите, градовете, държавите, проектите - всичко, което можеше да бъде представено. И така още в самото начало всички имаха чувството, че са се познавали цял живот. Въпреки това работният метод се основаваше на взаимодействието, затова участниците не трябваше само да слушат и да възприемат, но също и да се опитат сами да научат различни неща за останалите. Точно тогава се състояха и викторините и много награди бяха раздадени.
Но това беше лесната част. Не е много трудно да се интегрират младите хора, които имат еднакви цели и мотивация. Истинското предизвикателство беше интегрирането на възрастните и на децата, които също трябваше да участват в проекта, за да докажат че гореспоменатото не е изчезнало. За да се улесни работата, нашата група беше разделена на две. Едната половина работеше с децата, а другата с възрастните. Първата задача беше да създадем положителни емоции и творческа атмосфера в по време на семинарите. Всички бяха изненадани от лекотата, с която си сътрудничихме с децата и възрастните. Никой повече не се страхуваше - нито те, нито ние, и работата протичаше гладко. Пяхме и танцувахме заедно, разговаряхме, обменяхме истории и опит. Стъпка по стъпка се приближавахме към истинската работа в този обмен - създаването на театрални представления. Сред нас имаше хора с по-богат и с не чак толкова богат опит. Важното беше, че си помагахме. Бяха подготвени две представления. Представлението, в което участваха децата, беше приказка.Уелска фея помагаше на две малки деца да постигнат целта си. Три от тях посещаваха различни държави. Във всяка държава гледаха нещо специално и го сравняваха с тяхната мечта. Имаше танци, спортни турнири, концерти, но това, което децата си избраха, беше знанието.
Представлението с участието на по-големите беше по-сериозно и се докосна до основните проблеми на днешното общество. Това беше един модерен вариант на “Вавилонската кула”. В началото всичко беше чудесно, всички бяха щастливи и живееха в разбирателство, но те започнаха да опустошават Земята и бяха наказани за това. Така се появили различните нации и държави и хората се разделили. Дошли и бедствията - войни, тероризъм, природни катастрофи. Единственият начин за да отцелее човечеството бил да живее в мир и разбирателство. И хората се опитвали. Един малък призрак се разхождал из различните страни и събирал впечатления за хората и за промяната, която настъпва. Накрая всички хора се обединяват в усилията си да направят света едно по-добро място. Удоволствието и работата вършени заедно е нещо, към което трябва да се стремим на всеки младежки обмен. И накрая, но не на последно място по важност: едно голямо Благодаря на нашите домакини от фондацията “Нови Став” за тяхната всеотдайност и професионализъм. Благодарим ви Моника и Ева!
|



