16-31 Юли 2005 Кадиз ,Испания

Обмен по младежка програма - едва ли има по-добър начин да преживееш Испания. Домакините се погрижиха да осигурят незабравими моменти за участниците от България, Естония, Италия и Германия. Испанската група организира множество забавни игри, в които имахме възможността да научим нови неща един за друг, за държавите ни и за някои стереотипи.В тази приятелска атмосфера дискутирахме проблема за отчуждението - това бе основната цел на обмена. Най-забавната част, в която представихме артистичните си умения, бе театралната пиеса, където всяка от групите представи начина, по който разбира отчуждението. Тук открихме истински артистични таланти...

Програмата бе запълнена с разнообразни дейности на много приятни места, а именно слънчевите плажове на Кадиз, известния плаж на Тарифа “Пунта Палома” и също така и природния парк, изпъстрен с дъбови горички.

Всички ние покорихме успешно връх Пикачо като някои от нас включително и аз, бяхме обути в сандали. Катерихме се по скалите като истински алпинисти.

Имахме възможността да посетим Гибралтарския проток. Видяхме столицата Мароко потънала в гъста мъгла и чухме интересни истории за африкански емигранти рискували живота си в опит да достигнат бреговете на Европа.
Някои от нас станаха приятели с Гибралтарските маймуни. Те не се страхуваха от себеподобните си и се настаняваха удобно на рамената ни, дори на главите ни.

Насладихме се на испанските пейзажи, вятърни мелници, лозя. В Джерез дегустирахме шери като истински специалисти и дори сега усещам вкуса на номер 4 и номер 5. Джерез ни очарова с Арабския замък, парковете и зоологическата градина.

Естествено не бих могъл да пропусна тази част от проекта с уроците по танци и испанската музика, които превърнаха вечерите ни в романтични летни нощи. Испанците бяха изключително дружелюбни – организираха за нас специално фламенко шоу и екскурзия до Ел Пуерто, където животът започва да кипи късно вечер.

В края на нашия престой всяка от групите трябваше да представи своята  държава като приготви вечеря или обяд от своята национална кухня. Наложи ни се да се съобразим с високите стандарти на испанската храна, така че работихме в отбор. Бяхме концентрирани, но все пак пеехме, докато готвим.

По време на българската национална вечер пеехме и танцувахме сякаш звуците и движенията излизаха от сърцата и душите ни .Боби с дълбокия си и силен глас ни накара да се гордеем докато изпълняваше песента “Йовано, Йованке”.
На следващият ден бе заминаването. Все още пазим в себе си прекрасни спомени от Испания и се надяваме, че ще поддържаме връзка и ще се видим отново някой ден.